Човекът е част от цялото, наричано от нас "Вселена". Част, ограничена във времето и пространството. Той възприема себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало - което е вид оптическа измама на съзнанието. Тази оптическа измама е нещо като затвор за нас, ограничаващ ни в рамките на нашите лични желания и на чувствата ни към неколцината най-близки хора. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този закон, като разширяваме обсега на състраданието си с идеята да обгърнем всички живи същества и цялата природа с нейната красота. Никой не може да постигне това напълно, но стремежът към подобно нещо е сам по себе си част от освобождението и основа за една вътрешна сигурност.Алберт Айнщайн (1879-1955)
